Изведнъж ноща стана по-студена

Бога на любовта се приготвя за тръгване.

С Александра качена на неговите рамене,

Промъкват се между караулите на сърцето.

Окуражени от наивните копнежи,

Те придобиват светлината, която преди е била вътре в тях

И с излъчане надхвърлящо най-големите ти представи

Те се реят между гласовете и виното.

Това не е трик, всичките ти сетива те заблуждават,

Измамна мечта, която ще се изпари на сутринта

Кажи сбогом на Александра, която си тръгва

След  това кажи сбогом на Александра, която ще загубиш.

Дори когато тя спи върху сатенените ти чаршафи,

Дори когато тя те събужда с целувка,

Не казвай че утрото е било въображаемо

Не се унижавай със стратегии като тази.

Като някой, който дълго се приготвял за това да се случи

Отиди бавно до прозореца. Отпий .

Ексклузивна музика. Александра се смее.

Твоя нежен копнеж  се появява отново.

И ти който имаш честа на нейната вечер,

И с тази чест,  възстановяваш себе си.

Кажи сбогом на Александра, която си тръгва

Александра си тръгва, с нейния господар.

Дори когато тя спи върху сатенените ти чаршафи,

Дори когато тя те събужда с целувка,

Не казвай че утрото е било въображаемо

Не се унижавай със стратегии като тази.

Като някой, който дълго се е подготвял за събитието

Контролиран напълно от всеки твой провален план

Не избирай оправданието на страхливците

Които се крият зад ‘ причината и следствието’.

И ти който си бил заблуден от многосмислие  

Чийто код е бил разбит, загадката разгадана

Кажи сбогом на Александра, която си тръгва

След  това кажи сбогом на Александра, която ще загубиш.

Кажи сбогом на Александра, която си тръгва

След  това кажи сбогом на Александра, която ще загубиш.