Грозна си като салата, 
неразбъркана с оцет, 
По си дребна от заплата, 
По си плоска от тапет....

........

Бориславче, мерси. Песента е яка наистина :))))
Всички песни на Хиподил ме връщат в тийнейджърските години, когато аз и мойте приятели тормозихме заобикалящите възрастни. :))))

Знаеш ли нещо интересно!
Преди някоколко седмици празнувах рожденния си ден в пицария Юго с приятели. Към 11 часа на съседната маса седнаха Светльо от Хиподил с негов познат. Много се зарадвах. Мислех да отида да го поздравя, но реших да не го притеснявам. :) Аз съм голям фен на Хиподил от самото начало.
Преди доста години, покрай работата ми тогава, няколко пъти работихме с Лъчо от Хиподил, понеже те имаха фирма за ситопечат. За мен беше гордост да работя с него :))))

Аз още помня физиономиите и възмущението на хората :))))
В песните на хиподил има много смисъл, но малко хора го виждат :)))
то е просто представяне на реалния живот

Истината , казана с малко по-груб език :)))

Не е тактично: да се казва все пак: Грозна си като салата,
неразбъркана с оцет,
По си дребна от заплата,
По си плоска от тапет....
Защото сигурно става въпрос за вътрешна грозота... а тя ако е от простотия... простотията не е болест. Даже със стих и нежност не се лекува...
Салатата може да разбъркаш, не бива човека да сбъркаш