Един от най-популярните древни герои е Орфей, роден някъде в пределите на Тракия. Според създадената вече в гръцката митология версия той е син на речния бог Еагър и музата на поезията Калиопа.
Великолепен поет и певец, Орфей си съперничил дори с бога намузиката и песните, Аполон. Невероятният му глас омайвал всички живи същества, а по време на похода на аргонавтите за златното руно заглушил опасната песен на сирените и спасил героите. Орфей често се изобразява с китара или лира, от чиито струни изтръгвал вълшебни звуци, каращи горските животни да вървят подир него; скали и планини да се движат; дивите зверове да лягат в краката му.
Пак от гръцките митове е известна драматичната любов на поета към прекрасната дриада Евридика. Ухапана от отровна змия, красавицата умира в деня на тяхната сватба. За да я спаси, Орфей слиза в подземния свят на бог Хадес и трогва всички с тъжните си песни. Той успява да убеди господаря на душите да му върне любимата, но на връщане не спазва условието да не я поглежда до дневната светлина, заради което я загубва завинаги.
Този епизод е пряко свързан със смъртта на Орфей. Той вече пренебрегвал женската красота, заради което е убит от жените-вакханки по време на мистериите в чест на бог Дионис. А това събитие навежда към по-ранното ниво на митологизиране на Орфей. Защото със сигурност се знае, че той е от тракийски произход и е играел важна роля в слабо познатата тракийска религия. Не случайно в античното изкуство Орфей винаги се изобразява в тракийски дрехи, а целият му живот преминава в земите на траките. Изглежда, че в тяхната митология той по-скоро е бил жрец и магьосник, надарен със свръхестествени възможности. В съвременната наука се смята, че героят е вдъхновител на цяла философско-религиозна система, получила името орфизъм. Приема се, че тя възниква в Тракия между края на второто хилядолетие и 9-8 в.пр.Хр. По-късно доктрината се разпространява в Гърция и средиземноморския свят. Привърженици на орфизма били дори много от римските императори. Това е чисто аристократична концепция, основана върху дионисиевите мистерии. В древността тя се е предавала изключително чрез устния епос, оформил необходимите предпоставки за появата на образа на царя-първородител; на царя, осигуряващ плодородието; на царя-жрец и антроподемон; на съвършения и безсмъртен цар, бог на себе си и първожрец за своя народ
Орфическите мистерии се правели само от посветени, а това били единствено неженени мъже. Те били наричани а-бии(т.е. не-жизнени), защото не водели нормален и обикновен живот. Тайнствата ставали в затворени общества и скрити места, недостъпни за погледа на останалите хора(скали и пещери, с каквито изобилстват Източните Родопи, Странджа и Сакар). Те били придружени с хорови песни и мимически игри. Кулминации представлявали символичната смърт на царя-жрец, отъждествявана с разкъсването на Дионис от титаните, и също символичното зачатие на богинята-майка, даващо началото на живота. Първата се осъществявала чрез кръвната жертва на бик, кон, козел, а понякога и хора. Зачатието пък се реализирало с масово съвъкупление на мъже и жени, накарало Херодот да обвинява траките в полова разпуснатост. По-късно орфическите тайнства се олицетворяват от разюзданите вакханалии в чест на бога на виното и веселието Дионис.
Източник: www.perperikon.bg
СЕНЗАЦИЯТА, КОЯТО БЕ ОСЪДЕНА ДА ОСТАНЕ В...
Филм за Гела, Илинденския събор и Гайдар...
14.05.2010 12:04
Когато намеря нещо интересно, ще го публикувам.
Наскоро ми попадна една книга "Ангеология", в която също се говори за Орфей и родопите. Още не съм я прочел обаче, само части от нея.
Изглежда темата за Родопите, Траките и Орфей ще става все по-популярна.
14.05.2010 12:18
14.05.2010 13:16
Явно мадамите не могат да намерят подходящата стръв. :))))
Аз не "кълва" на всичко :))))))
Неговата теория е много строина . В основата е метемпсихозата, инкарнация - въплъщението на душата от едно тяло в друго!Тази теория после се възприема от Питагор в Италия и е в основата на Питагорейството.
Гностицизмът заема голямо място! Познанието си го насим вътре в нас и всяко ново научено нещо е добре забравено старо. Връщане към себе си. И душите , които срещаме и харесваме , в миналото са били наши близки . Затова интуитивно ги възприемаме Като свои . Това стои в основата на симпатията и антипатията.
Думи на Орфей:
ПОЗНАЙ СЕБЕ СИ И ЩЕ ПОЗНАЕШ ВСЕЛЕНАТА И БОГОВЕТЕ
МИЛОСТ ЗА СТРАДАЩИТЕ ,НАДЕЖДА ЗА ВСИЧКИ
За тови велик мъдрец на Тракия ще напиша ,каквото съм намерила по-подробно.
Всички сме деца на Орфей и прекрасната дриада и танцьорка Евридика.
Между впрочем , преди деня на свадбата един се опитва да я похити. Тя хуква да бяга , за да се спаси и тогава настъпва злията,която я ухапва.
Има нещо, което ме влече към тях. Може би защото съм родом от този край и сега искам да науча повече за него.
С радост ще прочета това, което ще напишеш. Предварително ти благодаря.
2. radostinalassa
3. leonleonovpom2
4. varg1
5. kvg55
6. wonder
7. mt46
8. planinitenabulgaria
9. sparotok
10. hadjito
11. getmans1
12. stela50
13. zaw12929
14. tota
2. katan
3. wonder
4. leonleonovpom2
5. mt46
6. dobrota
7. vidima
8. ambroziia
9. bojil
10. donkatoneva
2. vesonai
3. radostinalassa
4. lamb
5. samvoin
6. hadjito
7. manoelia
8. bateico
9. mimogarcia
10. sekirata